ВИДИН ПРЕЗ 20-ТИ ВЕК
(1900 г.)
(1900 г.)
(1905 г.)
(1905 г.)
(Видин е бил владение на Византия (1003 - 1202), Сърбия (1292), Унгария (1365 - 1369), Австрия (1689 - 1690) и
Османската империя (1396 - 1878). През втората половина на XIV век е бил дори столица на царство.)
(1904 г.)
(1914 г.)
Централният площад и улица Александровска
(Паметник на падналите в Сръбско-българската война през 1885 г.)
(Паметник на падналите в Сръбско-българската война през 1885 г.)
(Пощата и градският площад, 1931 г., вляво паметникът.)
(1937 г.)
(Улица Александровска и пощата, 1908 г.)
(Централният площад с паметника на падналите във войните през 1912-1918 г.)
(1910 г.)
(Улица Михаилова)
(Общ изглед, ок. 1918 г.)
(Хотел Европа)
(Девическата гимназия)
(Градският съвет)
(Построяването на катедрален храм "Св. В. М. Димитър" се налага от обстоятелството, че от 1718 г. Видин става
граничен град на Османската империя. При това на българското население се забранило да живее в укрепената
част на града. Портите на “Калето" се затваряли през нощта, а българите не можели да ползват църквите си по
празници. Започва строителство на църква извън “Калето”, наречена на солунския великомъченик Димитрий.)
( Катедрален храм "Св. В. М. Димитър" - втори по големина в страната (след храм-паметник “Св. Александър
Невски”). Паметник на културата от национално значение. Височина на централния купол - 33 метра.)
(Синагогата е построена през 1894 г. с дарения от евреите - търговци от Видин и всички краища на Княжество
България. Втора по големина след синагогата в София, но се смята за по-красива.)
(Мюфтилъкът)
(Гробът на Осман Пазвантоглу - най-уважаваният управител на Видинска област през периода на Османско
владичество, от богато видинско еничарско семейство, независим от султана (1793-1807). Минарето на джамията
завършва със стилизиран връх на пика, подчертаващ тази независимост от султана, чийто знак е полумесецът.)
(Гарата на Видин)
(Видинският панаир)
(Белоградчишкото шосе)
